Втори бракове: Да се ​​влюбиш отново в живота 

 
За някои, табу, за други - кулминацията на пътуване на прераждане: ето защо вторият брак може да бъде важен момент в пътя на израстване на човек. 

Вторите бракове са тема, която разделя хората: има такива, които никога, никога не биха приели идеята да се женят повторно след приключил брак, предпочитайки да живеят заедно цял живот, вместо да се женят отново, и такива, които вместо това чувстват неотложната нужда да увенчат втория важен съюз в живота си с церемония, която няма нищо общо с първия. 

Спонсорирана връзка 

Понякога разочарованието от неуспешен първи брак има силата да блокира човек, карайки го да загуби вяра в любовта или в индивидуалната си способност да изгражда взаимоотношения. Някои хора вярват, че вторият брак е прекомерно или безскрупулно бързане напред. Статистиката сякаш потвърждава правотата на тези, които мислят така, защото процентът на разводите при втори бракове е по-висок от този при първите бракове. Наистина е възможно бързането за повторен брак или „мазолите“ за развод, които човек пренася от първия опит, да улеснят разпадането на тези съюзи. 

И все пак, за мнозина вторият брак е кулминацията на личен път и представлява съюз, който най-накрая е осъзнат и зрял след „грешките“, допуснати в младостта. Отхвърлянето на възможността за повторен брак след неуспешен брак може да бъде вредно самоограничаване. 

Да се ​​ожениш за втори път означава да си преживял преди това пълна и силна любов, която след това е приключила: следователно това означава да си преживял криза и прераждане, довели до установяването на нова любов, толкова силна, колкото или по-силна от предишната. Увенчаването на това завръщане към живота с церемония, хубаво парти и полагане на ангажимент изглежда в този смисъл отлична идея. Стига, разбира се, новият съюз да покаже, че тези, които го живеят, са разбрали уроците, извлечени от миналия опит, и че са придобили пълно осъзнаване на важността на отслужвания обред. 

Всеки брак е непрекъснато преговаряне, люлка, чиито въжета трябва да бъдат поддържани и от двамата, за да може тя да се люлее. Встъпването в нов брак означава да се проектирате в баланс, който е напълно различен от този в миналото, започвайки от нови основи. Следователно вторият брак не е вид лейкопласт, който се поставя върху раната от предишния брак, нито е нещо, което трябва да се направи, за да се хареса на приятели и роднини, а представлява желанието човек да изгради живота си от нулата, върху нови основи. 

Някой би могъл да възрази, че дори повторното съвместно живеене след развод има същите последици: в действителност това е вярно. Вторият брак не е задължителен, нито е подходящ за всеки, но изборът зависи от стойността, която човек придава на този обред, и от ценностите, които притежава. Всеки, който въпреки края на минала връзка, продължава да вярва в брака, не бива да се ограничава, ако е сигурен, че е срещнал правилния човек.